Полезни материали

Водата е ценен ресурс, който поддържа всички живи същества. В сферата на биологичното земеделие, където устойчивостта и опазването на околната среда са основополагащи принципи, опазването на водата е от първостепенно значение. Биологичните фермери използват редица иновативни техники, за да увеличат максимално ефективността на водата, да сведат до минимум отпадъците и да насърчат здравето както на културите, така и на екосистемите. От капковото напояване до събирането на дъждовна вода, тези методи не само запазват ценните водни ресурси, но и допринасят за устойчивостта и устойчивостта на селскостопанските системи. 

Биологичното земеделие, с неговия акцент върху устойчивостта и естествените процеси, поставя здравето на почвата в челните редици на селскостопанските практики. Чрез възприемането на иновативни техники, биологичните фермери не само отглеждат култури, но и подхранват самата основа на самия живот.  

В комплексния процес на биологичното земеделие, здравето на почвата служи като основа, върху която се гради успеха на селскостопанските практики. Чрез прилагане на техники като компостиране, сеитбообращение, покривно отглеждане, мулчиране и намалена обработка на почвата, биологичните фермери не само подхранват културите си, но и подхранват живата почва. 

За разлика от конвенционалното земеделие, което често разчита в голяма степен на синтетични пестициди за борба с вредителите, биологичните фермери използват редица естествени техники за управление на вредителите, които работят с природата, а не срещу нея. От полезни насекоми до придружаващо засаждане, тези методи предлагат ефективни и устойчиви решения за контрол на вредителите, като същевременно запазват здравето на околната среда и целостта на културите.  

Водата е ценен ресурс, който поддържа всички живи същества. В сферата на биологичното земеделие, където устойчивостта и опазването на околната среда са основополагащи принципи, опазването на водата е от първостепенно значение. Биологичните фермери използват редица иновативни техники, за да увеличат максимално ефективността на водата, да сведат до минимум отпадъците и да насърчат здравето както на културите, така и на екосистемите. От капковото напояване до събирането на дъждовна вода, тези методи не само запазват ценните водни ресурси, но и допринасят за устойчивостта и устойчивостта на селскостопанските системи. 

Биологичното земеделие, което акцентира върху естествените процеси и екологичното равновесие, използва потенциала на генетичното разнообразие за устойчивостта на културите, адаптивността и дългосрочната производителност. Чрез възприемането на богата палитра от сортове култури и наследствени породи, биологичните фермери не само предпазват от вредители, болести и екологични стресове, но и опазват селскостопанското наследство и насърчават продоволствената сигурност. Принципите на генетичното разнообразие в биологичното земеделие предлагат възможност за постигане на хармония между човечеството и естествения свят и изграждане наустойчиви и регенеративни хранителни системи. 

Интензивните системи за животновъдство, преобладаващи в конвенционалното земеделие, създават значителни екологични разходи. За разлика от тях, биологичното земеделие залага на холистични и устойчиви подходи към управлението на добитъка, които дават приоритет на хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и производството на здравословна, питателна храна.  

Биологичното земеделие, основано на принципите на устойчивост и околната среда, непрекъснато се развива и внедрява иновации чрез напредъка в науката, технологиите и селскостопанските практики. От прецизното засяване до биоторовете, тези иновации променят облика на биологичното земеделие и проправят пътя за по-устойчива и устойчива хранителна система.  

Биологичните фермери са пионери в иновативните подходи към животновъдството, които дават приоритет на здравето, жизнеността и адаптивността, с акцент върху хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и устойчивостта,  От селективни техники за развъждане до геномни технологии, тези иновации променят облика на биологичното животновъдство и оформят бъдещето на животновъдството.  

Иновациите в животновъдството играят ключова роля в развитието му –  от геномни технологии до програми за развъждане, биологичните фермери прилагат разнообразен набор от инструменти и подходи за подобряване на здравето и устойчивостта на животинските популации.  

Фиксирането на азот на ниво стопанство е движеща сила в биологичното земеделие. Ефективността, с която се използва този азот, може да се увеличи чрез използване на култури като люцерна или тревна детелина директно като тор на други полета: торене със зелена маса. При две култури за две години използването на няколко вида люцерна и тревна детелина като тор се сравнява с използването на птичи тор и тор. Ефективността на използване на азота на ниво култури е сравнима или по-добра за внесената зелена маса в сравнение с животинските торове. Относителното съдържание на P и K в тези торове е по-близко до необходимото за културите, отколкото това на птичия тор. Добивите са сравними или по-добри при използване на люцерна или тревна детелина като тор. Направен е изводът, че зелената маса е сериозна алтернатива на оборския тор като част от цялостната стратегия за плодородието на почвата на фермата. 

Органичното земеделие се стреми да опази качеството на околната среда и да увеличи ползите от биологичните взаимодействия и процеси. Във връзка с това са проведени експерименти в експерименталната станция на Техническия център за органично земеделие и органично земеделие (Тунис) върху проучванията на ефектите от третиранията с органично торене върху органичната материя и съдържанието на азот и биологичната активност (мезофилни и термофилни бактерии и гъби) на почва, отглеждана с маслини и картофени култури при биологично земеделие. Основните резултати могат да бъдат обобщени, както следва:

През 2008 г- са проведени полеви експерименти в две сертифицирани органични ферми, разположени в североизточен Саскачеван, за да се определи осъществимостта на компост, пелети от люцерна, дървесна пепел, каменен фосфат, гипс, Penicillium bilaiae* и MykePro** (б.р. това са микоризни инокуланти, които повишават растежа на растенията, устойчивостта на болести по растенията и добива на селскостопански и градинарски култури, като същевременно защитават околната среда) за подобряване на добива на културите и усвояването на хранителни вещества. Компостът и пелетите от люцерна увеличиха добива и усвояването на хранителни вещества от пшеница (2008), грах (2009) и ечемик (2010), с умерено увеличение на добива на семена от ечемик от дървесна пепел през 2010 г., но каменният фосфат, Penicillium bilaiae, MykePro и гипсът имаха няма ефект върху добива и усвояването на хранителни вещества. В обобщение, резултатите предполагат потенциала на някои добавки за подобряване на добива на органични култури, най-вероятно чрез предотвратяване на дефицит на някои хранителни вещества.

В провинция Гангуон, Корея е проведено проучване в продължение на четири години, за да се проучи въздействието на непрекъснатото прилагане на органични добавки върху растежа и добива на червен пипер и характеристиките на почвата в сравнение с приложението на химически торове. Третирането с органични добавки, включително кюспе, компост от оризова слама, компост от аминокиселини, компост от оризови трици и компост от гъбична среда, води до сравним растеж и добив на пипер с химически торове. Наличното ниво на фосфат в почвените добавки с компост от оризови трици или компост от гъбена среда е относително високо, в сравнение с другите третирания поради относително високи нива на фосфат в компоста. Корекцията на състава на хранителните вещества в органичните ресурси е трудна. Следователно резултатите от проучването предполагат, че дисбалансът на хранителните вещества трябва да бъде внимателно обмислен в органичното земеделие без използване на химически торове. 

Извличането на азот (N) и фосфор (P) за различно 6-годишно органично сеитбообращение е изследвано в отделно дренирани с плочки полски парцели на две различни места в югозападна Швеция. На всеки обект са оценени две различни системи за отглеждане, една с млечни крави и една без добитък, за да се идентифицират части от сеитбооборотите с най-големи рискове от измиване на N и P и да се проучат възможността за подобрение. Въпреки че самите методи на биологично земеделие вече са довели до намаляване на измиването на хранителни вещества, критичните периоди в сеитбооборота все пак могат да бъдат идентифицирани за двата вида. Изтичането на P е от голямо значение за глинести почви, а песъчливите почви са силно податливи на изтичане на N. От настоящото изследване може да се заключи, че ключови фактори за намаляване на просмукването на N и P от глинести почви са късната оран, избягването на ранното включване на детелино-тревни листи с цел засяване на зимни зърнени култури, използването на предкултури и равномерно разпределение на хранителни вещества в сеитбооборота. За песъчливата почва, където мерки като подсети култури и пролетна обработка на почвата вече са интегрирани в изследваното сеитбообращение, отглеждането на картофи и прилагането на оборски тор са идентифицирани като основни източници на загуби на N в дренажната вода. 

Биодинамичното земеделие е уникална система за органично земеделие, която използва, в допълнение към обичайните инструменти на органичното земеделие, специфични ферментирали билкови препарати като добавки за компост и полеви пръскания. В рамките на този материал са представени резултатите от проучване, чиято цел е се определи дали биодинамичният компост или препаратите за пръскане на полето влияят върху биологичната общност на почвата в краткосрочен план, извън ефектите от органичното управление

Отглеждането на овце и кози по биологичен начин може да бъде предизвикателство и по тази причина много фермери, които подкрепят органичните принципи, се въздържат да преминат към биологично производство.  Сред проблемите, които фермерите цитират като препятствия пред сертифицирането, са вътрешният контрол на паразитите, контролът на гниенето на краката, други медицински проблеми, цената на органичното зърно и общата печалба. 

Гниенето на краката се причинява от комбинацията от две бактерии – Fusobacterium necrophorum, която се среща в почти всички среди на овце, и Dichelobacter nodosus, която се въвежда от овце носители или от краката на посетителите.

Ротационната паша е практика на преместване на паша на добитък между отделни пасища (или в отделни зони на пасищата), ако е необходимо или редовно. Има много подходи и видове паша, които попадат в определението за ротационната паша.  

Листните въшки са насекоми с меки тела от семейство Aphididae. Листните въшки се раждат бременни и могат да се размножават много бързо. 

Органичните фермери непрекъснато се стремят да разработят ефективни и икономични практики за управление на плевелите. Фермерите класират плевелите като бариера номер едно пред органичното производство (Walz, 1999). Органичните фермери цитират управлението на плевелите като техен изследователски приоритет номер едно. 

В зависимост от размера на земеделското стопанство, от броя на животните и начина на отглеждането им, най-добре е всяко земеделско стопанство да разполага с отделни съоръжения за съхраняването на двата вида оборски тор – твърд и течен. Съоръжението за съхраняване трябва да има водоустойчиво дъно и да се изгради по начин, който да предотвратява изтичането на отпадъците извън него. Съоръжението трябва да бъде проверявано редовно и когато се открият дефекти, е необходимо да се предприемат незабавни действия за отстраняването им. 

Бобовите растения за зелено торене, които имат потенциал за биологично фиксиране на N2, могат да повишат нивото на азот в почвата, когато бъдат включени в почвата.  

Покривните култури се използват от време на време при no-till, за да се контролират плевелите, да се предотврати ерозията и да се увеличат хранителните вещества в почвата чрез използване на бобови растения.