Органичното движение започва през 40-те години на 20-ти век, като реакция на нарастващата зависимост на селското стопанство от синтетични торове и пестициди. Пионери в тази област са сър Алберт Хауърд във Великобритания и Рудолф Щайнер в Германия, които въвеждат земеделски практики в хармония с природата. Индустриалната революция въвежда неорганични методи на земеделие, които имат сериозни странични ефекти – замърсяване на компонентите на околната среда, намаляване на плодородието на почвата, намаляване на жизнеността и имунитета на растенията, намаляване на биологичното разнообразие и понижено качество на храната с отрицателен ефект върху човешкото здраве.
Биологичното производство по света
Възникване на биологичното производство
Органичното движение започва през 40-те години на 20-ти век, като реакция на нарастващата зависимост на селското стопанство от синтетични торове и пестициди. Пионери в тази област са сър Алберт Хауърд във Великобритания и Рудолф Щайнер в Германия, които въвеждат земеделски практики в хармония с природата. Индустриалната революция въвежда неорганични методи на земеделие, които имат сериозни странични ефекти – замърсяване на компонентите на околната среда, намаляване на плодородието на почвата, намаляване на жизнеността и имунитета на растенията, намаляване на биологичното разнообразие и понижено качество на храната с отрицателен ефект върху човешкото здраве.
Виж повече
Друга причина за развитието на органичното земеделие е интензивната животинска промишленост, свързана с нехуманно третиране на животните, повишена употреба на медикаменти, използване на нискокачествени фуражи, лошо здравословно състояние на животните и намалена продължителност на живота им. През този период се появяват първите организации и стандарти за биологично земеделие. През 1947 г. в Обединеното кралство е основана Асоциацията по почвите – една от първите организации, които установяват стандарти за органично сертифициране. В Съединените щати институтът Родал и други организации също имат ключова роля в насърчаването на практиките за биологично земеделие.
Биологичното земеделие придобива все по-голяма популярност и признание през 80-те и 90-те години на миналия век, тъй като нарастват опасенията относно въздействието на конвенционалното земеделие върху околната среда и човешкото здраве. Държавите започват да създават регулации и програми за сертифициране на биологични продукти, които допълнително регламентират практикуването на органично земеделие. Биологичното земеделие продължава развитието си в световен мащаб през 21-ви век, задвижвано от нарастващото потребителско търсене на биологични продукти, повишената осведоменост за устойчивостта на околната среда и правителствената подкрепа за биологичното земеделие. Методите за биологично земеделие се разпространяват в различни региони по света, включително Европа, Северна Америка, Азия и Латинска Америка.
Напредъкът в технологиите за биологично земеделие, включително прецизно земеделие, агроекология и биодинамично земеделие, допринасят за непрекъснатия растеж и еволюция на движението за биологично земеделие. Тези иновации имат за цел да подобрят ефективността, производителността и устойчивостта на околната среда, като същевременно се основават на принципите на органичното земеделие.
Биологичното производство днес
Понастоящем Организацията по храни и земеделие към ООН определя органичното земеделие като „холистична система за управление на производството, която насърчава и подобрява здравето на екосистемите, включително биологичните цикли и биологичната активност на почвата …“. Прилагането на методи за биологично земеделие изисква земеделските стопани да следват редица агрономни практики (например ротации и асоциации на голям брой растения и животни), които правят биологично управляваните системи много по-сложни от конвенционалните. Системата за биологично земеделие разчита на създаването и поддържането на условия, които положително подхранват здравето на културите и добитъка и на овладяването на естествените процеси. Много от тях включват положителното използване на биологичното разнообразие, като по този начин неговото опазване става неразделна част от селскостопанската дейност.
Виж повече
Пазарът на биологични храни претърпя бърз растеж през последните години, с увеличаване на потребителското търсене на биологични продукти. Към 2022 г. по данни на международния Научен институт за органично земеделие (FiBL), биологичното земеделие се практикува в 191 страни, с над 90 милиона хектара земеделска земя /около 2% от земеделската земя в световен мащаб/ и близо 4,5 милиона производители, а глобалните продажби на биологични продукти достигат близо 135 милиарда евро през 2021 година. Сред държавите с най-големи площи за биологично производство са Австралия, Индия и Аржентина. През 2022 г. се наблюдава безпрецедентно годишно увеличение на площите за органично земеделие с близо 27% в световен мащаб.
Най-големият пазар за продукти на биологичното производство са САЩ с близо 60 млрд. евро, Германия и Китай /съответно 15,3 млрд. евро и 12,4 млрд. евро/. Най-висока е консумацията на продукти на биологичното производство на глава от населението в Швейцария, Дания и Австрия. Като цяло, биологичното земеделие развива от нишово движение в глобална индустрия, предлагайки алтернативен подход към селското стопанство с приоритет върху опазването на околната среда и устойчивото производство на храни.