Биологичното производство в Европа / ЕС

Възникване на биологичното производство в Европа

 

Историята на биологичното земеделие в Европейския съюз обхваща няколко десетилетия и отразява постепенната еволюция от масово движение към въвеждане на регулаторна рамка. Движението към биологично земеделие в Европа започва да се оформя от 40-те години и се засилва през 60-те и 70-те години на миналия век. През този период дребните биологични фермери и екоактивисти се застъпват за земеделски практики, които допринасят за здравето на почвата, опазването на биологичното разнообразие и устойчивостта.

Виж повече

През 80-те години на миналия век възниква необходимостта от стандартизирани системи за сертифициране на биологични продукти. Няколко европейски страни, включително Германия, Швейцария и Холандия, разработват свои собствени стандарти и етикети за биологично сертифициране, за да разграничат биологичните продукти на пазара. Отчитайки нарастващото значение на биологичното земеделие и необходимостта от хармонизирани стандарти в държавите-членки, Европейският съюз започва да разработва общи разпоредби за биологичното земеделие. През 1991 г. ЕС приема Регламент (ЕИО) No 2092/91 на Съвета, с който се установява рамката за биологично производство и стандарти за етикетиране в рамките на ЕС. 

През 2000 г. Регламент (ЕО) No 834/2007 на Съвета заменя Регламент (ЕИО) No 2092/91, с който се определят актуализирани правила за биологично производство и етикетиране. Този регламент определя принципите, целите и общите правила на биологичното земеделие, включително изискванията за биологично сертифициране, производствените методи и етикетирането на биологични продукти. След въвеждането на разпоредбите на ЕС за биологичното земеделие, секторът на биологичното земеделие в Европа отбеляза значителен растеж. Държавите-членки разработват национални планове за действие и програми за подкрепа за насърчаване на биологичното земеделие, което води увеличение на биологичните площи, повишено потребителско търсене на биологични продукти и на производството на биологични продукти на пазара. 

През 2010 г. Европейската комисия въведе стандартизирано лого на ЕС за биологични продукти, което може да се използва върху биологични продукти, сертифицирани съгласно стандартите на ЕС. Логото помага на потребителите да идентифицират по-лесно биологичните продукти и насърчава доверието на потребителите в практиките за биологично земеделие. ЕС непрекъснато преразглежда и актуализира своите разпоредби относно биологичното земеделие, за да отговори на възникващите предизвикателства и да гарантира целостта на биологичното производство и етикетиране. Продължават усилията за подобряване на процедурите за сертифициране, на стандартите за хуманно отношение към животните и засилване на контрола и мерките за правоприлагане за предотвратяване на измами, с цел поддържане на доверието в сектора на биологичното производство. 

Историята на биологичното земеделие в Европейския съюз отразява ангажимента за насърчаване на устойчивото земеделие, опазване на околната среда и посрещане на потребителското търсене на биологични продукти чрез стабилни регулаторни рамки и подкрепа за биологичните земеделски стопани. 

Политика на ЕС за регулация и насърчаване на биологичното производство 

В Европейската „Зелена сделка“, биологичното земеделие e инструмент за  постигане на по-устойчива продоволствена система чрез насърчаване на земеделските стопани за прилагане на екологични практики за опазване на околната среда, опазване на биологичното разнообразие и увеличаване на биологичните площи. Благодарение на положителното си въздействие върху околната среда и климата, биологичното земеделие има принос към постигането на целите на Европейския зелен пакт и стратегиите на ЕС. Във връзка със Зеления пакт и стратегиите, Европейската комисия (ЕК) разработи План за развитието на биологичното производство до 2030 г., който постави основната цел на ЕС за нарастване на биологичните площи, като се приема, че до 2030 г. най-малко 25% от земеделската земя на ЕС следва да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие. Политиката на ЕС е насочена към стимулиране на предлагането, като същевременно се насърчава търсенето на биологични продукти чрез повишаване на осведомеността относно ползите от тях и доверието на потребителите в логото на биологичното производство. 

Виж повече

Правилата на Европейския съюз за биологично земеделие обхващат селскостопанските продукти, включително аквакултурите и дрождите. Те обхващат всеки етап от производствения процес, от семената до крайната преработена храна. Това означава, че съществуват специфични разпоредби, обхващащи голямо разнообразие от продукти, като например семена и посадъчен материал, живи или непреработени селскостопански продукти, фуражи и преработени селскостопански продукти. 

 

В периода 2020-2022 г. , Европейската комисия публикува препоръки към държавите членки по отношение на техните Стратегически планове по Общата селскостопанска политика, план за действие за развитието на биологичното производство  на Европейската комисия, както и Резолюция на Европейския парламент относно план за действие на ЕС за биологичното земеделие. С документите Комисията препоръча държавите членки да предоставят приоритетна финансова подкрепа за посрещане на нуждите на сектора на биологичното производство в своите стратегически планове.  

 

Политиката на ЕС за подкрепа на биологичното производство се основава на създаване и поддържане на доверие у потребителите. За тази цел, ЕС поддържа следната ясна система за контрол и правоприлагане, чрез която да гарантира спазване на общите правила и разпоредби в областта на биологичните продукти на територията на целия съюз. Тъй като биологичното земеделие е част от по-голяма верига на доставки, която обхваща секторите на преработката, дистрибуцията и търговията на дребно, те също подлежат на проверки.  

 

Всяка държава от ЕС определя контролни органи, които инспектират операторите в хранителната верига на биологичните продукти. Производителите, дистрибуторите и търговците на биологични продукти подлежат на сертификация и контрол. След съответните проверки те получават сертификат, който удостоверява, че продуктите им отговарят на биологичните стандарти. Всички оператори се проверяват поне веднъж годишно, за да се удостовери, че продължават да спазват правилата. Внесените биологични храни също подлежат на процедури за контрол, за да се гарантира, че те също са произведени и транспортирани в съответствие с биологичните принципи. 

 

Към момента основното законодателство за биологично производство включва Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за биологично производство и етикетиране на биологични продукти.  През 2023 г. беше публикуван допълнителен законодателен акт, предвиждащ специфични изисквания за етикетиране на храни за домашни любимци, произведени в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕС) 2018/848.  

 

Логото за биологични продукти на ЕС дава визуална идентичност на биологичните продукти, произведени в ЕС, продавани в ЕС и улеснява потребителите в ЕС при идентифицирането на биологични продукти. То може да се използва само за продукти, които са сертифицирани като биологични от оторизирана контролна агенция или орган. Това означава, че те са изпълнили стриктни условия за това как се произвеждат, транспортират и съхраняват. 

Политика на ЕС за подкрепа на биологичното производство 

 

Европейският съюз предоставя финансова подкрепа за биологичното земеделие чрез различни механизми и програми за финансиране, насочени към насърчаване на устойчивото земеделие, повишаване на опазването на околната среда и задоволяване на потребителското търсене на биологични продукти. Финансирането се предоставя чрез комбинация от директни плащания, програми за развитие на селските райони, финансиране за научни изследвания и иновации и регулаторни мерки, насочени към насърчаване на развитието и устойчивостта на биологичния сектор. 

Виж повече
  • Обща селскостопанска политика (ОСП): ОСП е основната рамка за селскостопанската политика на ЕС и включва конкретни мерки за подпомагане на биологичното земеделие. В рамките на ОСП биологичните земеделски стопани могат да получават директни плащания чрез финансиране по стълб 1 (подпомагане на доходите) и стълб 2 (развитие на селските райони). Тези плащания имат за цел да компенсират биологичните фермери за допълнителните разходи и намалените добиви, свързани с методите на биологично производство. 
  • Програми за развитие на селските райони: Политиката на ЕС за развитие на селските райони, изпълнявана чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), предоставя финансова подкрепа за широк спектър от мерки, насочени към насърчаване на развитието на селските райони, включително биологичното земеделие. Държавите членки разработват програми за развитие на селските райони (ПРСР), които могат да включват мерки за подкрепа, специално насочени към биологичното земеделие, като инвестиционни субсидии, консултантски услуги, обучение и агроекологични схеми. 
  • Регламент за биологичното земеделие: Регламентът на ЕС за биологичното установява правила за производството, етикетирането и търговията с биологични продукти. Регламентът позволява на държавите членки да предоставят финансова подкрепа на биологичните фермери за преминаване към биологично земеделие и поддържане на биологични практики. Държавите членки могат също така да предложат подкрепа за разходите за биологично сертифициране и участието в схеми за биологично земеделие 
  • Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI): EIP-AGRI е мрежа, която насърчава обмена на знания и иновациите в селското и горското стопанство. Тя подкрепя проекти и инициативи, насочени към подобряване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейското селско стопанство, включително биологичното земеделие. По това направление се предоставя подкрепа за научни изследвания, демонстрационни проекти и дейности за обмен на знания, свързани с практиките и техниките на биологичното земеделие. 
  • Европейски планове за действие в областта на биологичното производство: ЕС приема различни планове за действие и инициативи в подкрепа на развитието на сектора на биологичното производство, по които може да бъде предоставена за изпълнението на определени действия и инициативи. 
  • “Хоризонт Европа” е програмата на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации за периода 2021-2027 г. Тя подкрепя научните изследвания, иновациите и технологичното развитие в различни сектори, включително селското стопанство и храните. Финансиране може да бъде на разположение за изследователски проекти, насочени към практиките на биологичното земеделие, устойчивото земеделие и агроекологията. 

Тенденции в развитието на биологичното производство в Европейския съюз 

Делът на биологичните площи ЕС се е увеличил с повече от 50% през периода 2012-2020. Средният размер на биологичните стопанства е по-голям от конвенционалните стопанства и тенденцията е те да се управляват от по-млади стопани. Отразявайки ръста на производството, продажбите на дребно на биологични продукти в ЕС са се удвоили между 2015 и 2020 г, по данни на Европейската комисия. 

Виж повече

Четирите страни с най-големи биологични площи в ЕС са Франция, Испания, Италия и Германия, които съвместно представляват 59% от общата биологична площ през 2020 г. Най-голям дял от площта за биологично земеделие в ЕС заета от постоянно затревени площи (42%), следвани от зелен фураж (17%), зърнени култури (16%) и трайни насаждения, като плодове, маслини и лозя (11%). Въпреки значителния растеж, биологичното животновъдство все още представлява малък дял от общата животинска продукция в ЕС, между 1% и 7% в зависимост от сектора. 

Източник: Action plan for organic production in the EU 

 

Фермите за органични полски култури спестяват 75-100% от разходите за продукти за растителна защита на хектар и 45-90% от разходите за торове на хектар в сравнение с конвенционалните ферми. Биологичните ферми имат средно по-ниски добиви (5-30% по-ниски за добивите от култури) и в някои сектори имат по-голяма нужда от работна ръка, за да произвеждат същата производствена стойност като конвенционалните ферми. Те все още генерират сходни или по-високи доходи на работник благодарение на по-високите цени, както и на по-високите нива на подкрепа от ЕС, произтичащи главно от Общата селскостопанска политика (ОСП). 

 

През 2020 г. 61,6% от биологичните площи в ЕС са получили подкрепа за от Общата селскостопанска политика (ОСП). Биологичните земеделски стопани в райони с природни ограничения са обект и на допълнителна подкрепа, което насърчава селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия. В новата ОСП (започваща през 2023 г.) делът на площите, които ще получат подкрепа за биологично земеделие, е по-висок. 

 

Бързото нарастване на продажбите на биологични продукти е знак за нараснало потребителско търсене и успеха на мерките, поддържащи търсенето. Ръстът на органичните продажби беше особено силен по време на пандемията от COVID-19, като последица от това, че потребителите обръщат повече внимание на здравните проблеми, по-високата консумация на храни у дома и/или недостига на конвенционални храни. Очаква се продължаващата подкрепа от ЕС за биологичното земеделие да спомогне за постигането на целите на Зелената сделка. 

 

Стратегията „От фермата до трапезата“ представлява нов комплексен подход към значението, което отдават европейците на устойчивостта. Тя е възможност за подобряване на начина на живот, на здравето и на околната среда. Целите на ЕС са да намали отпечатъка на своята продоволствена система върху околната среда и климата и да повиши нейната гъвкавост, да обезпечи продоволствена сигурност в условията на изменение на климата и загуба на биологично разнообразие, да оглави световния преход към конкурентоспособна устойчивост от фермата до трапезата и да оползотвори новите възможности. Целите на стратегията могат да се обобщят както следва: 

 

  • продоволствената верига, която обхваща производството, транспорта, разпространението, предлагането на пазара и потреблението на храни, да оказва неутрално или положително въздействие върху околната среда, като се съхраняват и възстановяват сухоземните, сладководните и морските ресурси, от които зависи продоволствената система; да се спомогне за смекчаването на изменението на климата и за адаптирането към последиците от него; да се опазват земите, почвите, водите и въздухът, както и здравето и благосъстоянието на растенията и животните; и да се обърне процесът на загуба на биологично разнообразие;  
  • да се обезпечават продоволствената сигурност, изхранването и общественото здраве — да се гарантира, че всички хора имат достъп до достатъчни, питателни, произведени по устойчив начин храни, които отговарят на високи стандарти за безопасност и качество, здраве на растенията, здраве на животните и хуманно отношение към тях, като същевременно задоволяват нуждите и предпочитанията; и  
  • да се запази ценовата достъпност на храните, като същевременно се генерира по-справедлива икономическа възвръщаемост във веригата на доставките, така че в крайна сметка храните, произведени по най-устойчив начин, да са и най-достъпни, да се стимулира конкурентоспособността на сектора на доставките в ЕС, да се насърчава справедливата търговия, да се създават нови възможности за стопанска дейност, като заедно с това се гарантират целостта на единния пазар и здравословните и безопасни условия на труд.  

 

За повече информация може да посетите официалната страница на Европейската комисия и секцията за органично земеделие.