Биологичното производство в България

Същност, законодателство и стратегически документи  

Силният интерес към биопродуктите през последните години стимулира биологичното земеделие и животновъдство като едни от най-бързо развиващите се области на селското стопанство в ЕС. Съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета  от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, биологичното производство е цялостна система за управление на селското стопанство и производството на храни, в която се съчетават най-добри практики по отношение опазването на околната среда и действията в областта на климата, висока степен на биологично разнообразие, опазване на природните ресурси и прилагане на високи стандарти за хуманно отношение към животните и високи стандарти за производство, съобразени с търсенето от все по-голям брой потребители на продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси. 

България разполага с голям потенциал за развитие на биологично производство, като в някои направления е сред водещите страни в ЕС (производство на етерични масла, отглеждане на лозя за производство на биовино, пчелни продукти, диворастящи плодове, билки, гъби и др.). 

Министерството на земеделието и храните компетентният орган при провеждане на политиката на Европейския съюз и националната политика в областта на биологичното производство.

Основното законодателство за регламентиране на биологичното производство включва:

1. 1. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, който урежда собствеността и ползването на земеделските земи,
   2. Закон за опазване на земеделските земи , който урежда опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи.
   3. Закон за почвите, който урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда. Съгласно закона, почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.

• Закон за подпомагане на земеделските производители, който урежда държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители, което има за цел: развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики; опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд; развитие на биологичното земеделие; стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания и др.

• Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, който урежда реда за прилагане на пазарните мерки, включени в Общата организация на пазарите (ООП) на земеделски продукти на Европейския съюз; мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз; функциите на органите и организациите, които са компетентни да прилагат мерките по т. 1 и 2, доколкото не са определени в правото на Европейския съюз.

Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си публични електронни регистри на: лицата, които извършват дейност по производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, включително подизпълнителите; лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство; посевния и посадъчния материал и семената от картофи, произведени по правилата на биологичното производство.

• Закон за фуражите, който се прилага за фуражите и за условията, при които те се произвеждат и преработват, за операторите във фуражния сектор и за контрола на фуражите на всички етапи на производство, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара, включително употреба.

• Закон за генетично модифицирани организми, който има за цел да осигури защита на човешкото здраве и околната среда при спазване на принципа на предпазливостта, което означава приоритетна защита на човешкото здраве и околната среда при наличието на опасност от потенциални неблагоприятни въздействия, независимо от съществуващите икономически интереси или от липсата на достатъчно научни данни.

• Закон за пчеларството, който регламентира организацията, управлението, селекцията и репродукцията на пчеларството; собствеността, регистрирането и настаняването на пчелните семейства; условията за отглеждане, производство и търговия с пчелни майки, семейства и рояци; производството, преработката и окачествяването на пчелни продукти и търговията с тях; условията за създаване и опазване на медоносната растителност; опазването на пчелите.

1. 1. Закон за виното и спиртните напитки, който урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, плодовите вина, оцета, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.

• Закон за посевния и посадъчния материал, който урежда отношенията, свързани със сортоизпитването и воденето на официалната сортова листа на Република България, сортоподдържането, производството и заготовката с цел търговия, съхраняването, опаковането, етикетирането, търговията, вноса, износа и контрола на посевния и посадъчния материал от земеделски растения. 

• Закон за маслодайната роза, който урежда отношенията, свързани със създаването и поддържането на публичен национален електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза; идентификацията и отглеждането на насажденията от маслодайна роза; изкупуването на цвят от маслодайна роза; производството и етикетирането на продуктите от цвят на маслодайна роза; изискванията към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, към розопроизводителите и розопреработвателите; научното обслужване в областта на розопроизводството, статута и функциите на Консултативния съвет по маслодайната роза; контрола върху дейността на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза.

13) Закон за лечебните растения, който урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки. 

14) Закон за ветеринарномедицинската дейност, който урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните. Министърът на земеделието, храните и горите, чрез Българската агенция за безопасност на храните, осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

15) Закон за животновъдството, който урежда организацията и управлението на животновъдството; производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, сперма, яйцеклетки и ембриони; условията и реда за признаване на развъдните организации и за одобряване на развъдните програми; статута и дейността на развъдните организации; правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с дейностите по закона.

16) Закон за рибарството и аквакултурите, който  урежда отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.

17) Наредба за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, която определя условията и редът за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането им съгласно изискванията на приложимото законодателство. Наредбата също така регламентира  създаването и поддържането на публични електронни регистри на: лицата, които извършват производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, включително подизпълнителите; лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство; посевен, посадъчен материал и семена от картофи, произведени по правилата на биологично производство; прилагане на правила за преход към биологично производство; внос от трети държави на биологични продукти и храни приложимите регламенти на ЕС; официален контрол на биологично произведени земеделски продукти и храни съгласно; взаимодействие между институции, имащи компетенции по отношение на надзора и контрола в биологичното производство и др.

18) Наредба№ 5 от 13 август 2019г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица, издадена от министъра на земеделието, храните и горите.